Захарният диабет е заболяване на ендокринната система, което възниква от липсата на инсулин и се характеризира с метаболитно разстройство и по-специално с метаболизма на въглехидратите.
Съществуват редица фактори, които предразполагат към появата на диабет.
На първо място е наследственото предразположение;
Втората най-важна причина за диабета е затлъстяването;
Третата причина са някои заболявания, които водят до поражение на бета-клетките, които произвеждат инсулин (това са панкреатични заболявания – панкреатит, рак на панкреаса, заболявания на други жлези с вътрешна секреция).
Четвъртата причина може да е от вирусни инфекции (рубеола, варицела, епидемичен хепатит и някои други заболявания, включително грип);
На петото място, стресът може да се третира като предразполагащ фактор;
Шестото място – сред рисковите фактори е и възрастта. Колкото по-възрастен е човекът, толкова повече съществува вероятност са страда от диабет. Съществува мнение, че с изминато десетилетие, вероятността от диабет се удвоява.
В редки случаи диабетът се причинява от някои хормонални нарушения, например от лезия на панкреаса, която настъпва след прилагане на определени медикаменти или поради продължителна употреба на алкохол.
В зависимост от причините за покачването на кръвната захар, диабетът бива разделен на две основни групи: диабет тип 1 и диабет тип 2.
Захарният диабет тип 1 е зависим от инсулина. Свързан е с увреждане на панкреаса. Диабет тип 1 се проявява обикновено в ранна възраст (тази форма на диабет засяга предимно млади хора на възраст под 30 години).
Вторият тип диабет не зависи от инсулина. Познат е още като инсулинонезависим захарен диабет (ИНЗД) или диабет с начало в зряла възраст. Представлява метаболитно нарушение, което се характеризира с високо ниво на кръвната глюкоза в контекста на инсулинова резистентност и относителен дефицит на инсулин.
Симптоми
Съществуват комплекс от симптоми, характерни за захарен диабет от двата вида: често уриниране и усещане за неподчиняема жажда; бърза загуба на тегло, често съпроводена от добър апетит; чувство на слабост или умора; бърза умора; неизвестност на зрението (“бял воал” пред очите); понижена сексуална активност, сила; изтръпване на крайниците; усещане за тежест в краката; виене на свят; продължителен ход на инфекциозни заболявания; бавно излекуване на рани; спад на телесната температура под средното ниво; крампи.
Съществуват случаи, в които хроничното увеличаване на кръвната захар за известно време може да не е толкова типично за прояви на диабет, като жажда или значително увеличаване на дневното количество урина. И само с течение на времето пациентите обръщат внимание на обща слабост, постоянно лошо настроение, сърбеж, чести пустуларни кожни лезии, прогресивна загуба на тегло.
Лечение
Лечението зависи от вида на диабета. Диабетът тип I трябва винаги да се лекува с инсулин, компенсирайки отсъствието му в тялото. Диабетът тип II може първо да бъде лекуван с диета и ако това лечение не е достатъчно, да се прибегне към медикаменти (антидиабетни перорални препарати т.е. приемани вътрешно); Тъй като болестта прогресира, човек превключва към инсулинова терапия. В повечето страни от съвременния свят нуждата от инсулин е напълно покрита от препарати от генетично модифициран човешки инсулин. Това е биосинтетичният или рекомбинантен човешки инсулин и всички дозирани форми, получени на основата му.
Тревожна е статистиката в страната ни. В България има около 520 000 души болни, от които 2 500 са деца. В света над 370 милиона души живеят с диабет, още 280 милиона са в преддиабетно състояние.
Повече информация за диабет тип 1 и тип 2 четете в presata.com