За всички е ясно, че църковният брак е този, който е сключен в църквата. За да се осъществи този свят обред е нужно двойката да има граждански брак. Това разбира се, се отнася за нашата страна, защото има държави достатъчно цивилизовани за да разберат, че силата е в църковния брак и той трябва да е в равностойно положение с този, сключен пред представителите на държавната власт.
Както и да е, все пак сега вече младите хора имат възможност при желание да влязът в църквата и да получат Божията благодат. Никой не е и не може да бъде по-високо от Бог, което ни кара да желаем неговата благословия. За да се венчаят мъжът и жената, то те трябва да нямат роднинска връзка помежду си. Освен това трябва да са кръстени. Ако някой от съпрузите не е християнин, то той трябва да го приеме, за да се венчаят. От значение е и духовното родство. Не може да се венчаят тези, които имат връзка като кръстници и кръщелници.
Църковният брак е най-тясната връзка между мъжа и жената за продължение на човешкия род. Между тях трябва да има взаимопомощ и разбирателство, всеки да има своята свобода и своята отговорност към семейството цял живот. Самият обред се изпълнява от свещеника. В църквата се изпълнява ритуала в присъствието ма кумовете, роднини и близки. Когато съпрузите преценят, че желаят да бъдат в църквата само със своите кумове, то това тяхно решение трябва да се уважи от близките им.
Църковен брак не може да се сключи през пости и още някой празници, определени от църквата. Желаещите за този църковен обред трябва да се свържат със свещеника, за да определят дата. Освен това те ще говорят със свещеника за всичко, което трябва да направят за този обред. Свещеникът ще обясни всичко, което е необходимо за протичане на ритуала.
Венците на главите на жениха и булката символизират Божията благословия и съединяват съпрузите във вечен живот. Така църковният брак е доказателство за вярата между обичащите се съпрузи, за тяхното желание да получат Божията благодат, да отгледат и възпитат достойни християни.