Глокеншпила принадлежи към семейството на ксилофоните. Ксилофона от своя страна е ударен музикален инструмент с определена честота на звучене. Представлява поредица от дървени клавиши с различни размери, настроени за конкретни ноти. В тях се удрят палки със сферични накрайници или специални чукчета, подобни на малка лъжичка. Тона на ксилофон е рязък и начупен във форте и мек в пианото.
Ксилофона има древен произход – прости инструменти от този тип се откриват и до днес сред различните народи в Африка, Югоизточна Азия и Латинска Америка. В Европа първото споменаване на ксилофона датира от началото на XVI век.
Един ярък представител на това семейство е инструмента с необичайното име глокеншпил. Глокеншпила е ударен музикален инструмент с определена височина на звучене. Инструментът има блестящ тембър в пианото, и ярък в форте. Оркестровите камбанки както още ги наричат се предлага в два варианта: обикновен и клавишен.
Обикновените представляват настроени хроматични метални пластини, поставени в два реда върху дървената рамка на трапецовидна форма. Клавишите върху тях са аналогични на подреждането на бели и черни клавиши при пианото. Приетата гама от звънчета е от C3 до C5 (до трета октава – до пета октава), някои инструменти имат и по-широка гама. Възпроизвеждането става с помоща на две малки метални чукчета или дървени палки.
Тонален диапазон на този инструмент е доста обширен – покрива до две и половина октави. Това дава възможност да се свирян на него не само класически произведения, но и най-различни импровизации. Дървото и стоманата са основния материал за производството на глокеншпил. Рамката му е изработена от дърво а стоманата е необходима за клавишите.
Инструментът няма определен размер. Често се прави според изпълнителя и за това има индивидуални размери. Глокеншпил е към групата на до идиофоните. Това означава, че за произвеждането на звуци се използват същите материали, от които е направен корпуса му. Музиканта удря клавишите, които резонират и по този начин генерират звук.