Хронично автоимунно заболяване, при което имунната система атакува и унищожава собствените бета-клетки на панкреаса (задстомашната жлеза), които произвеждат хормона инсулин. Тъй като недостигът на инсулин е абсолютен, човек с това заболяване е зависим от “външен” инсулин.
Смъртта на бета-клетките е бавен, хроничен процес; заболяването може да стане клинично видимо едва след години, когато 75% или повече от клетките са унищожени.
Инсулинът е ключов хормон (полипептиден тип) в регулирането на метаболизма на въглехидратите, мазнините и протеините в организма. Той позволява на глюкозата да навлезе в клетките, осигурявайки им източник на енергия. Ако е недостатъчна, в кръвта има твърде много глюкоза (хипергликемия), а в клетките – недостатъчно. Инсулинът има и други функции, като например да подпомага синтеза на липиди и протеини и да възпрепятства тяхното разграждане.
Латинското наименование на диабета произлиза от гръцкото diabainen (сифон) и латинското mellitus (мед) и обхваща един от основните симптоми на диабета: появата на глюкоза, проста захар, в урината.
Смяташе се, че диабет тип 1, инсулинозависим или юношески диабет, се проявява предимно при деца, но също така и по-късно, до 30-годишна възраст, поради което терминът “юношески” отпада. Като цяло диабет тип 1 се среща при 5-10%, а останалите са с диабет тип 2.
Симптоми на диабет тип 1
- намален апетит
- повръщане
- дълбоко дишане
- коремни спазми
- зрителни смущения
- усещане за изтръпване в крака
- гадене
- умора
- парене, често уриниране
- загуба на тегло
- дъх на ацетон
- силна жажда
Причини и рискови фактори
Смята се, че наследяването на определени гени, които все още не са точно идентифицирани, допринася за предразположението към диабет тип 1, докато за развитието на самото заболяване се смята, че се дължи на наличието на определени фактори на околната среда, като вирусни инфекции на панкреаса, пиене на краве мляко в ранна възраст и т.н. Наблюдавана е и зависимост между честотата на заболяването и разстоянието от екватора; хората, живеещи по-далеч от екватора, са по-склонни да се разболяват по-често.
Ако вече е поставена диагноза диабет тип 1, трябва да се избягват стресови състояния (инфекциозни заболявания, наранявания и др.), тъй като те могат да доведат до острото усложнение на диабетната кетоацидоза (вж. по-горе).
Диагностика
Измерване на концентрацията на глюкоза във венозната кръв (нормалната концентрация на глюкоза в кръвта е 3,5-6 ммол/л; концентрация на глюкоза в кръвта над 7 ммол/л на гладно или 11,1 ммол/л 2 часа след хранене е достатъчна за диагностициране на диабет)
орален тест за поносимост към глюкоза (OGTT; за допълнително потвърждаване на диагнозата).
Лечение на диабет тип 1
Стандартното диабет тип 1 лечение включва няколко основни принципа: хранене, движение, обучение, медикаменти, или по-детайлно това са:
- антидиабетни лекарства в таблетки
- инсулинова помпа или инсулинова писалка (ежедневно инжектиране на инсулин, когато лекарствата вече не са достатъчни)
Диета и превенция
- редовни упражнения
- превантивно измерване на кръвната захар
- здравословно хранене (плодове, зеленчуци, пълнозърнест хляб, ястия с ниско съдържание на въглехидрати и мазнини)
- упражнения
- избягване на стресови фактори
- постоянно наблюдение нивата на глюкоза в кръвта
Кога да посетите лекар
-ако забележите някои от следните симптоми и признаци
Грижа за себе си
Тъй като без правилно лечение може да доведе до животозастрашаващи състояния, посещението при лекар и приемът на лекарства са единствените реални начини за справяне с болестта.
След поставяне на диагнозата здравословният начин на живот е от съществено значение.