Българските телевизии през моя поглед

Всеки ден отделям време за телевизия и гледам различни програми благодарение на сателита, който използвам. От десет български канала, четири дават турски сериали, четири излъчват токшоу програми с натруфени дами, които смятат, че са част от висшето общество и две може да пуснат някои интересен игрален филм.

Моето мнение е, че телевизията има нужда от разнообразие и чат-пат автентична българска реч. Естествено нямам нищо против феновете на Али Реза, но се питам толкова ли няма какво да покажем, пък било то някоя банална американска комедия.

Освен филмите от ориента и предаванията за ”чешене на езици”, ние гледаме доста странни с алармиращи простати, Ханко братовци, кървящи венци и тем подобни. Вече стискам палци да дойде ден, в който ще се зарадвам на популярни актьори, забавни комици и нормални новини.

PR инициативите доведоха без известни лица, окупирали най-големите тв канали в страната. Умишлено ще пропусна имената им, за да не стана обект на подлите им коментари. Понякога учудвам как знайни и незнайни воини, станаха компетентни по всички теми и се самоопределят като звезди.

Момичета на по двадесет години правят фундаментални изводи относно живота, хората, половете и теми, за които дори не са подготвени. Подобия на мъже обявяват на всеуслушание хомосексуалните си наклонности и дори ги рекламират нагло и безпардонно.

Дори политическите предавания станаха свърталище на сладкодумни парвенюта редящи подигравки към интелектуалната класа, пенсионерите, истински успелите хора и личности. От другата страна се виждат самозабравили се девойки, чийто мъже са героите от криминалните хроники. Те пък ни ”учат” как да се държим в обществото и прочие.

Може би съм прекалено негативен към всичко и трябва да преосмисля събитията, ала това е моето мнение по въпроса с българските телевизии към актуалния момент. Отново казвам, че винаги има и приятни изключение обаче последните са твърде, твърде рядко. Очаквам, че времето ще ме опровергае.