Произход
Освен роялът който се явява като хоризонтално пиано, се използва и втора разновидност, вертикално пиано или пианино, или само пиано. Правени са много опити в Европа и Америка за конструиране на изправено пиано. Това се удало едва през 1826г. на Б. Кристофори.
Пианото е получило механиката си от съвременен тип и диагонално подреждане на струните. Предназначено е предимно за домашни упражнения и музициране.
Конструктивни особености
При пианото струните са разположени вертикално. Поради това то е много компактно и може да се раположи в малка площ в дадено помещение. Към опорната конструкция на пианото е залепен дървен плот който прави резонанс. За по – голяма здравина на конструкцията се използва метална рама. Клавишите са разположени перпендикулярно на струните. Техния брой е 85 или 88. Най дългите струни са около 1 метър. Струните на различните пиана имат различна дебелина. Най – старите пиана са с по – тънки струни. Общата сила на опъване е около 100 kN или 10 t. Тя е 4 – 5 пъти по – голяма от тази при по – старите пиана.
Всички пиана и рояли имат много сложна лостова механика. Когато се натисне даден клавиш , клавишния лост се завърта около опората и с другия си край избутва пилота нагоре, а същевременно отлепя затихвателя от струната.(той е предназначен да стопира движението на струната след удара на чукчето и произвеждането на звук, за да се избегнат нежелани вибрации). Пилотът се движи към издатъка от държателя на чукчето .Това движение се благоприятства от шипа на пилота който се удря в неподвижната част и принуждава по такъв начин пилота да се олюлее. Това движение се предава на чукчето. То удря струната следвайки своя собствен курс на движение и след това отскача от нея. За избягване на няколко удара на чукчето държателя на чукчето е прихванат и притеглян от връзка която го ограничава.
В зависимост от модела височината на пианото може да бъде от 95 см. при малките и до 130 см. и повече при големите пиана.